1. Formes premonetaires de moyens d’echange. Les fleches-monnaies coulees d’Apollonie du Pont VII-Ve s.av.n.e.
40 страници, илюстрации в текста, фотоси в две таблици. Формат 60x84/16, печатни коли 2,25, ISBN 954-8556-07-3.
Написана на база събраната от граждани и колекционери от България информация за намираните домонетни форми за размяна, както и на показаните от колекционери нумизматични материали на изложбата, съпътстваща международната конференция "Тракия Понтика 87". Издадена през 1993 г. Под същото заглавие през 1991 г. проучването бе предложено като доклад на международната конференция "Тракия Понтика 91" с обявена тематика "Търговските взаимоотношения в района на Тракия Понтика през I хилядолетие пр.н.е." (наше писмо предложение до Организационния комитет, съпроводено с изискваните за конференцията материали от 18.09.1991 г. и обратна разписка за получаването му от 24.09.1991 г.), но в последния момент не бе допуснато за участие от организаторите на конференцията поради "неотговаряне на темата на конференцията". Преди изпращането на материалите за конференцията на организаторите, с оглед запазване приоритет върху новия нумизматичен материал и направените изводи, текста на проучването бе регистриран в "Авторско право" (документи 249/23.05.1991 и VB 1145/27.05.1991). През 1992 същото проучване на български език бе прието за публикуване в списание "Балкански древности", но не е отпечатано досега. Двама отговорни представители на Организационния комитет на конференцията "Тракия Понтика 91", след запознаване с представените от нас материали за конференцията, изнесоха доклади на други международни конференции в чужбина на тази тема без цитиране на проучването ни и без отбелязване, че неизвестните до тогава едностранни монети-стрели са показани за първи път от колекционери по повод конференциите "Тракия Понтика".
В проучването е направен кратък преглед на развитието на средствата за размяна, при обръщане специално внимание на периода VIII-VII в.пр.н.е. и района на северозападното Понтийско крайбрежие. На фона на историческите събития, свързани със създаването на гръцките градове по Понтийското крайбрежие е разгледано създаването и използването на специфичните домонетни средства за размяна, каквито са монетите-стрели. Направена е класификация на единствено познатите до 1991 г. монети-стрели, имащи ребра от двете си страни, определени поради това като двустранни монети-стрели.
Представени са неизвестните дотогава монети-стрели намирани на територията на днешна България, имащи ребро само от едната си страна и определени поради това като едностранни монети-стрели. Част от тях имат допълнителни изображения котва, котва и буквата A, само буквата A и дори магистратски инициали. На база изображенията и буквените инициали тези едностранни монети-стрели са определени като отливани в Аполония Понтика в началото на V в.пр.н.е. Едностранните монети-стрели отразяват началото на един нов етап от производството на домонетни средства за размяна на територията на северозападното понтийско крайбрежие, когато отделни градове от района започват да създават собствени домонетни форми. За Аполония Понтика това са едностранните монети-стрели, за Истрия това са лятите колела с градски инициали, за Олбия това са лятите делфини, за Керкинитида това са лятите стрело-делфини и т.н.
В проучването е достигнато до извода, че разглеждания район представлява един трети център на възникване на оригинално монетно производство през VIII-VII в.пр.н.е., използващ различни от дотогавашните тегловни системи, вид метал, технология на изработка и форма на средствата за размяна. Водеща роля в създаването на тези специфични средства за размяна според проучването е имала Аполония Понтика.
Публикувани са следните нови типове домонетни средства за размяна:
Събраната нова информация от колекционерите за местонамирането като единични екземпляри на около 350 броя монети-стрели показва, че те са били употребявани в значително по-голяма степен от колкото се предполагаше до преди 1991 г.
Предстои издаването на непознати досега двустранни монети-стрели с допълнителни символи, определящи мястото им на отсичане.
Студията се състои от 11 самостоятелни, тематично обединени статии. Публикувани са неизвестни до този момент 3 типа и 6 подтипа ранни одриски владетелски монети.
На база сведения за местонамирането на единични находки от малкономинални сребърни монети, единични и колективни находки от бронзови монети и на база нови тълкувания на изображенията, символите и надписите върху одриските владетелски монети са представени доводи за съществуването след Терес I на два родствени клона на одриската династия и основните територии, контролирани от всеки клон на династията. Дадена е родословната схема на династията и графично представяне на прехвърлянето на властта между владетелите от двата родствени клона. Представени са доводи от нумизматичен характер, че Хебризелм и Котис I са синове на Севт I, както и че Сараток не е неизвестен династ от района на югозападна Тракия, а одриски владетел. На база местонамирането на новия нумизматичен материал и едно ново тълкуване на сведенията от изворите са определени изходните територии на одрисите, разположени по горните и средните течения на реките Марица и Тунджа, територии на които се създава и укрепва ранното Одриско царство.
Владетелите от първия (старши) клон на династията Спарадок, Севт I, Хебризелм, Котис I и Керсеблепт са контролирали райони главно по средното и долното течение на река Марица и след Севт I въвеждат като династически символ в монетосеченето си изображението на коничен съд с две дръжки, вероятно свързан с култа към Великата богиня майка.
Владетелите от втория (младши) клон на династията Ситалк, Меток, Аматок и Терес II са контролирали райони главно по горните и средни течения на реките Марица и Тунджа (а не по течението на река Арда, както се считаше досега) и след Ситалк въвеждат като династически символ в монетосеченето си изображението на двойна брадва, вероятно свързвана с култа към Дионис.
В проучването са изказани и редица други нови виждания, свързани с историята и монетосеченето на Одриското царство за разглеждания период от време, като е публикуван един значителен нов нумизматичен материал от частни колекции от България с данни за местонамирането му.
В резултат на проучването се установява, че в одриските владетелски монети за първи път в световното монетосечене се въвежда поставянето на портретни изображения на реални човешки личности (на одриските владетели Сараток, Меток, Хебризелм и Котис I); за първи път в световното монетосечене се въвежда поставянето на династически символи, специално създадени за монетосеченето и поставяни на опаковата страна, определяща от името на кого се отсича дадената емисия монети; вероятно въвеждане и използване за първи път в световното монетосечене на сечени бронзови владетелски монети. Посочени са конкретни доводи, че изображенията и символите от одриските владетелски монети не са заимствани от монетосеченето на гръцките градове от тракийските крайбрежия, а представляват утвърдени тракийски политически и религиозни символи, представяни с възприетата в ранното антично монетосечене символика. Представени са редица доводи за това, че най-малкото значителна част от одриските владетелски монети са отсичани във вътрешността на Тракия, а не в монетарниците на гръцките градове от тракийските крайбрежия.
Новопубликуваните типове ранни одриски владетелски монети в проучването са:
Проучването е превод с незначителни съкращения на студията "Одриското царство от края на V до средата на IV в.пр.н.е. Приноси към проучване монетосеченето и историята му".
До 1980 г. монетите на Месамбрия са били обект на частични проучвания, като даване описанията на някои от тях в съответните раздели на каталозите на големите световни музеи, общите каталози за античното монетосечене и специализирани статии и проучвания. Между 1980 и 1986 г. Карайотов публикува няколко проучвания, обобщени в дисертацията "Монетосеченето на Месамбрия през елинистическата епоха (250-72/71 г.пр.н.е.)" от 1985 г. На база тези проучвания през 1992 г. от Карайотов бе издадено и първото цялостно проучване, озаглавено "Монетосеченето на Месамбрия", допълнено и издадено през 1995 г. на английски език под заглавието "The coinage of Messambria" vol. I. В посочените проучвания са публикувани известните дотогава монети на Месамбрия, като подробно са разгледани разделите, засягащи главно златните статери, тетрадрахмите и бронзовите монети от типа "Атина Алкидемос".
В предлаганото ново изследване е обърнато внимание на сравнително по-малко проучените раздели от монетосеченето на Месамбрия VI-I в.пр.н.е., отнасящи се главно към бронзовото монетосечене на града. Направен е опит да се определят различните номинали бронзови монети и средните им тегла, теоретичните тегла на отделните номинали, както и наименованията на всеки един от номиналите при използване главно на нумизматичния материал за западнопонтийските градове, съхраняван в частни колекции. Известните монети на Месамбрия са разгледани в предполагаемия хронологичен порядък на отсичането им, като за еднотипните монети, сечени в продължителен период от време, са посочени характерните различия, появяващи се в годишните им емисии. Разгледани са контрамарките на Месамбрия, надпечатаните с тях монети на града, връзката им с отсичаните по това време типове градски монети, както и влиянието на определени исторически събития върху монетосеченето на града. Представени са и непубликуваните досега монети, сечени след IV в.пр.н.е. по подобие на монетите на Месамбрия, вероятно от съседните на града тракийски племена.
В проучването е включена и издадената през 1988 г. статия "На коя Месамбрия принадлежат монетите от типа "глава на Дионис - грозд"?" допълнена с нов нумизматичен материал.
Публикуваните в проучването нови типове монети са:
Предлаганата студия се състои от четири тематично обединени статии, занимаващи се с някои осъществявани през II-I в.пр.н.е. монетосеченета, свързани преди всичко с района на югозападна Тракия.
В първата статия са разгледани тетрадрахмите от Тасоски тип II период, отсичани през II-I в.пр.н.е. Първите емисии от тях принадлежат на Тасос, който отсича сравнително малка част от монетите от този тип. Това негово монетосечене е съпроводено и последвано от отсичането в съседни на Тасос райони на многобройни емисии подражания на оригиналните тетрадахми, изпълнени в един близък до оригиналния, а в някои случаи и леко варваризиран стил. Посочени са доводи за вероятната възможност първите подражателни емисии да са отсичани от Македонското царство. Установява се, че най-големи количества от тези подражателни емисии са отсичани от Рим за обезпечаване на политическите му цели в Тракия, като са отбелязани тези от тях, които могат да се определят и датират сравнително точно. Посочени са и отделни емисии, които са били отсичани от Понтийското царство по време ма военните му действия срещу Рим в Тракия.
След като Рим отнема независимостта на Тасос, под контрола на римските наместници продължава отсичането на големи количества късни подражания, представляващи варваризирани и силноварваризирани тетрадрахми от Тасоски тип II период. Подобни монети са отсичани и във вътрешността на Тракия в местни монетарници, намиращи се под контрола на отделни племенни групи или владетели от тези земи.
В проучването е направен опит да се създаде класификация на това имащо много издатели монетосечене, да се извърши определянето на някои от тях, както и да се посочат хронологичните граници на отсичането на тетрадрахмите от основните класификационни групи.
Във втората статия е публикувана част от една разпиляна колективна находка от варваризирани тетрадрахми от Тасоски тип II период, даваща възможност на база на конкретен нумизматичен материал да се определи от името на кого са били отсичани тетрадрахмите от същия тип с надписа KOTUOS CARAKTHR.
В третата статия, на база наблюдения върху голямо количество непубликуван нумизматичен материал с разгледано едно малко познато, но изключително интензивно монетосечене на варваризирани и силноварваризирани бронзови и сребърни монети от типовете съответно "младежка глава на речен бог - тризъбец" и "глава на нимфа - нимфа седнала на нос на кораб". Представени са доводи, че то представлява осъществявано през I в.пр.н.е. монетосечене, извършвано под контрола на съюзното на Рим тракийско Сапейско царство.
В четвъртата статия е публикуван един неизвестен досега тип тракийски тетрадрахми с надпис от опаковата страна BAС (или S) ILEOС (или S) ROIMHTALKOU, които са вероятно едни от последно отсичаните емисии тракийски тетрадрахми и са разгледани различните възможности за установяване от името на кого са отсичани те.
Дадена е информация за съществуването на имитативни бронзови монети от различни типове бронзови монети на Реметалк I и са посочени доводи от кого е осъществявано това монетосечене.
Публикуваните в проучването неизвестни типове монети са:
лице: Безбрада мъжка глава (бюст?) надясно. Част от кръгово разположен надпис, съставен от комбинация от гръцки и латински букви, лигатури от букви, черти и точки. Зад главата буквата A изпълнена с по-голям шрифт. Надписа и изображението във плътен кръг.
опако: Триредов надпис BAСILEOС/ROIMHTALKOU Зрънчест кръг.
Студията е съставена чрез обединяване разделите, разглеждащи контрамарките на Аполония, Месамбрия и Одесос III-I в.пр.н.е. от издаденото проучване на автора "Месамбрия Понтика. Приноси към проучване монетосеченето на града VI-I в.пр.н.е." и подготвените за печат проучвания на автора "Аполония Понтика. Приноси към проучване монетосеченето на града VI-I в.пр.н.е." и "Одесос. Приноси към проучване монетосеченето на града IV-I в.пр.н.е." Към тях са добавени едно начално разглеждане на контрамаркирането на монети на западнопонтийските градове от наместниците на понтийския владетел Митридат VI, извършвано в района на западнопонтийското крайбрежие и общите изводи, които могат да се направят на база резултатите от проучването на контрамарките на разглежданите съседни западнопонтийски градове.
При обобщеното разглеждане на значителното по интензивност и обхват контрамаркиране на монети от района на югоизточна Тракия през III-I в.пр.н.е. в проучването е достигнато до извода, че съществуват два характерни негови етапа.
Първия, ранен етап на контрамаркиране започва непосредствено след унищожаването на монархията на Лизимах и условно можем да означим продължителността му от втората четвърт до края на III в.пр.н.е. През този етап от района на разглежданите градове масово контрамаркират монети Аполония и Одесос.
По реда на въвеждането им ранните контрамарки на Одесос са:
По реда на въвеждането им ранните контрамарки на Аполония са:
Втория, късен етап на контрамаркиране започва с новата рязка промяна на политическите и икономическите условия, свързани с проникването и настаняването първоначално на Понтийското царство, а след това и на Рим в тези територии, като продължителността му условно можем да означим от втората четвърт до края на I в.пр.н.е. През този етап първоначално наместниците на понтийския владетел Митридат VI контрамаркират определени емисии монети на западнопонтийските градове, а след това от разглежданите градове Аполония и Месамбрия извършват също едно значително контрамаркиране главно на собствени типове монети, част от които преди това контрамаркирани с понтийския тип контрамарки.
По реда на въвеждането им разглежданите късни контрамарки от района на западнопонтийското крайбрежие са както следва.
Контрамарка на наместниците на понтийския владетел
Контрамарка на наместниците на понтийския владетел "звезда" поставяна на голямономинални бронзови монети от различни типове на западнопонтийски градове.
Контрамарки на Месамбрия:
Контрамарки на Аполония:
В проучването са публикувани редица неизвестни досега контрамарки и типове контрамаркирани монети от района на западнопонтийското крайбрежие.
Студията съдържа 15 тематично обединени статии, разглеждащи отделни периоди от монетосеченето и историята на племената и владетелите от земите на Одриското царство и съседните му югозападни територии от края на VI до средата на IV в.пр.н.е.
Възприетия подход в проучването е да се обръща внимание на директно идващата от земите на древна Тракия информация, свързана с монетосеченето и монетната циркулация, тази информация да се допълва с данни от известните епиграфски и археологически паметници до достигането на логични изводи свързани с разглежданите проблеми и едва след това да се търси подкрепа за тези изводи в оскъдните и често пъти противоречащи си сведения свързани с политическата история на древна Тракия от изворите, а не както е възприето досега, на база сведения от изворите да се правят опити за обясняване особеностите на монетосеченето и монетната циркулация от земите на древна Тракия и търсене на отговори на свързани с тях неясни исторически събития.
За тракийските земи известния материал от изворите напоследък не се увеличава, новите епиграфски паметници се появяват много рядко и обикновено носят ограничена във времето информация, свързана главно с с отделни малки територии на древна Тракия. В същото време рязко се увеличава в качествено и количествено отношение новия нумизматичен материал от всички земи обитавани от траките. Изображенията, символите и надписите от тракийските монети при това представляват едни от най-сигурните автентични тракийски политически документи, а местонамирането им в определени случаи предоставя сравнително най-точни данни за териториите в които са живели техните тракийски издатели и основното тракийско население за което са били предназначени тези монети.
Възприетия подход в проучването, според автора, дава възможност да се активизира търсенето и намирането на възможно най-достоверните за рамките на досегашните познания отговори на големия брой неясни въпроси, свързани с миналото в земите на древна Тракия.
В студията са разгледани редица нови виждания, свързани с тълкуване изображенията, символите и надписите върху тракийските племенни и владетелски монети. Представени са доводи за отсичането от одрисите на сребърни и бронзови монети от типа "силен и нимфа" и е направен опит да се определят териториите, контролирани от одриското племенно обединение на база събраните от автора сведения за местонамирането в земите на Тракия на отсичаните от одрисите монети от типа "силен и нимфа". Оказва се, че най-големи количества от тях се намират в земите от териториите влизащи в състава на Одриското царство още от времето на първите му владетели, като част от тези племенни монети продължават да се отсичат паралелно с най-ранните одриски владетелски монети. В същите тези земи по времето на първите одриски владетели се отсичат и неизвестните доскоро бронзови монети от типа "силен и нимфа". (виж Ранни племенни бронзови монети от голям номинал от Тракия). В очертаната с находки на монети от типа "силен и нимфа" и монети на ранните одриски владетели територия на Одриското царство, в развалините на тракийски жилища се намират и редица характерни, несрещащи се в други райони култови фигури, неслучайно свързани чрез изображенията си с ранните одриски владетелски монети (виж Еднакви символи от земите от горните и средните течения на реките Марица и Тунджа в култови предмети, владетелски регалии и употребяваните от местните жители одриски владетелски монети от средата на V до средата на IV в.пр.н.е.). Съществуването на значителното по количество и разнообразие на номинали анепиграфно тракийско племенно монетосечене от типа "силен и нимфа" на територии, попадащи от най-ранни времена в земите на Одриското царство, влиза в противоречие с наложилото се досега мнение, че не са били отсичани одриски племенни монети, както и че монетите от типа "силен и нимфа" са отсичани от Тасос или от обитаващите Родопите независими племена, след като точно в тези райони на Тракия те не се намират. С оглед пълното изясняване на поставените в проучването въпроси е извършено кратко критично разглеждане на ранното Тасоско монетосечене и са посочени редица нови виждания за отсичаните от Тасос от края на VI до средата на V в.пр.н.е. автономни монети (за въпросите, свързани с ранното монетосечене на Тасос виж Принос към проучване племенното монетосечене на южна Тракия от края на VI до края на V в.пр.н.е.).
В студията е направено обстойно разглеждане на монетосеченето на считания за тракийски династ Сараток. Представени са доводи, че Сараток не е отсичал бронзови монети от малък номинал, а отдаваните досега на него бронзови монети принадлежат на Дионисопол. Дадена е информация за намирането в земите на днешна България на още 58 сребърни монети на Сараток, по брой надхвърлящи общото количество на намираните досега сребърни монети на останалите ранни одриски владетели, както и редица други доказателства, че Сараток не е династ от югозападна Тракия, а одриски владетел от средата на V в.пр.н.е. Аргументирана е хипотезата, че познатото от изворите име на най-известния одриски владетел Ситалк всъщност е името на популярното му прозвище, докато собственото му тракийско име, поставяно върху отсичаните от него монети е Сараток (виж Отсичани ли са бронзови монети от името на Сараток в Тракия и Една нова хипотеза, свързана с известния само от монетите си Сараток).
Публикувани са два неизвестни типа голямноминални ранни одриски владетелски бронзови монети, които най-вероятно принадлежат на Меток. Поради наличието на неизвестните до скоро голямономинални ранни одриски племенни бронзови монети от типа "силен и нимфа" е направено едно допълнително разглеждане на кого принадлежат бронзовите монети "протоме на кон в галоп надясно - сферичен съд с една (две?) дръжки в малък вдлъбнат кръг", тъй като наличните букви от надписа дават възможност той да бъде възстановяван като SARATOKO, SATOKO, SEUQO и MHTOKO. Изказано е мнението, че най-вероятно това са монети на Севт I, но точен отговор ще може да се даде едва след намирането на екземпляр от тези монети с някоя от липсващите букви от надписа (виж Неизвестен тип бронзови монети на Меток (?) или тракийски подражания на одриски владетелски монети (?), създадени чрез комбинация от изображения от различни типове монети на Меток и Неизвестен тип бронзови монети на Меток (?) или Терес II (?) или тракийски подражания на одриски владетелски монети (?), създадени чрез комбинация от различни типове монети на Меток и Аматок).
На база на събрания нов нумизматичен материал, както и с използване на информация от други вече публикувани одриски владетелски монети , в отделна статия е доразвито изказаното в предишни публикации мнение за отсичането на голяма част от ранните одриски владетелски монети в монетарници от вътрешността на Тракия, а не в монетарници на гръцките градове от крайбрежието на Тракия (виж Нови доводи за отсичането на одриски владетелски монети в монетарници от вътрешността на Тракия).
На база известните до 1965 г. пет подражания на бронзови монети на Маронея от типа "кон в галоп - лоза с гроздове" е направено първото проучване на причините за появата на това тракийско имитативно монетосечене. До този момент ни е известно публикуването на още осем такива монети, което досега даваше основания да се счита, че това е едно локално имитативно тракийско монетосечене. Но наблюденията ни върху попадащите в колекционерите в България подражания на монетите на Маронея от типа "кон в галоп - лоза с гроздове" показват, че това са най-често срещаните имитативни бронзови монети от IV в.пр.н.е., обслужващи голяма част от югоизточните територии на ранното Одриско царство, а поради тяхното голямо количество те не могат да бъдат приемани за резултат на едно локално имитативно монетосечене. По този повод това ранно имитативно бронзово монетосечене е разгледано подробно (виж Принос към проучване подражанията на бронзовите монети на Маронея, отсичани във вътрешността на Тракия). В хода на проучването е направен паралел с късните подражания на монетите на Маронея, като са публикувани екземпляри от неизвестен тип подражания на бронзови монети на Маронея.
В отделна статия е разгледано монетосеченето на Кетрипор, като е дадена информация за съществуването на един неизвестен досега тип бронзови монети на този владетел. Изказано е ново мнение, свързано с избора на изображенията и символите от монетосеченето на Кетрипор, като е посочена приемственността и връзката им с осъществяваното по това време одриско владетелско монетосечене (виж Монетосеченето на Кетрипор - владетел от земите на Тракия в средата на IV в.пр.н.е.).
Въпреки, че първоначално в студията не бе планирано разглеждане монетосеченето от земите на Тракия след победите на Филип II от 341 г.пр.н.е., с оглед подпомагане започнали проучвания е направено съобщение за съществуването на неизвестните досега бронзови монети от малък номинал от типа "глава на Аполон надясно - котиле?; котилискус?" с легендите FILH или DHMHTRIO, както и събраната от колекционерите информация за монетите от същия тип с инициалите FI, FIL, монограм на база буквите FILH и монетите на Кипсела от типа "глава на Хермес - котиле?; котилискус?" (виж Монети от типа "глава на Аполон надясно - коничен (култов?) съд с две дръжки (котиле?; котилискус?) с неизвестните легенди FILH и DHMHTRIO).
На база изображенията и надписа от една намерена в района на югозападна Тракия неизвестна като тип тетрадрахма с изображение на лицевата страна на глава на Аполон с дълги спускащи се назад коси наляво и на опаковата страна на лъв с къса грива в ход надясно в проучването тя е определена за принадлежаща към монетосеченето на неизвестен досега владетел от териториите, включващи земите на Пеония и съседните и тракийски земи по поречието на река Струма от средата на V до началото на IV в.пр.н.е. (виж Неизвестна тетрадрахма с надписа EUDETIO).
Изхождайки от съществуването на една непубликувана досега тетрадрахма от тъй наричаните "варваризирани" подражания на монети на Патрай, за отсичането на опаковата страна на която е употребен печат с който са отсичани и оригинални тетрадрахми на Патрай, в отделна статия е разгледано монетосеченето на този пеонски владетел и е предложено датиране на ранните и късните му емисии тетрадрахми, като е представена събраната от автора информация за състава на Режанската находка (виж Към монетосеченето на Пеония).
Публикуваните в проучването нови типове монети са:
До отпечатване на настоящата студия не бе извършено едно цялостно проучване, разглеждащо монетосеченето и историята на града IV-I в.пр.н.е. В края на XIX век бе направено едно кратко разглеждане на познатите дотогава златни и сребърни монети на Одесос (Muller, 1855/1857; Muller, 1858), а в началото на XX век бяха публикувани седем страници, разглеждащи познатите до тогава петнадесет типа монети на Одесос (Pick und Regling, 1910, 519-525). По късно се публикуваха и няколко статии, в които бе дадена информация за няколко нови типове монети на Одесос и градски контрамарки (Герасимов, 1960, 59-69; Герасимов, 1946, 51-81). Отсичаните монети от благородни метали на града напоследък бяха разгледани отново в две основни проучвания (Рогалски, 1978, 3-14; Price, 1991, 191-196).
Настоящата студия има за цел да представи едно възможно по-пълно обобщено разглеждане монетосеченето и историята на Одесос през IV-I в.пр.н.е. и се състои от десет тематично обединени статии (раздели) и каталог на различните типове монети на Одесос, включително и контрамаркираните в монетарницата му монети.
Одесос е името на античното селище, основано между 593 и 558 г. пр. н. е. от милетски колонисти на територията около морския залив на днешния град Варна.
Археологическите находки от района на Одесос и разположените сравнително в близост около него древни поселения по крайбрежието дадоха възможност зараждането на най-ранното организирано общество в европейските земи да се търси именно в този район и да се датира от V хилядолетие пр. н. е. В края на XV в. пр. н. е. тези земи са били заселени от компактни маси тракийци, които владеели и крайбрежните ивици. Запазените сведения от изворите и проучванията на археологическия материал показват ранните контакти между местното население и малоазийските народи. Въпреки това, на територията на западнопонтийското крайбрежие до VII в. пр. н. е. не се създават големи нетракийски поселения.
След основаването на Аполония и Истрия от йонийските колонисти, като важен опорен пункт между тях възниква Одесос. Поради оскъдните сведения от изворите възстановяването на историята на града през V-I в. пр. н. е. понастоящем се извършва главно по археологическите находки, като една значителна информация предоставят изображенията и надписите от различните емисии монети, отсичани в монетарницата на Одесос.
Вероятно поради наличието на граждани от тракийски произход в Одесос е проникнал култа към местното тракийско божество Дарзалас, известно по-късно като Великия бог и неговия култ е доминирал над култа на главното божество на йонийските колонии Аполон. Едновременно с Великия бог е била почитана неговата съпруга Великата богиня. Други почитани божества са Деметра, Хермес, Атина и Артемида, като сведения за техните култове и изображенията на техни култови статуи са достигнали до наши дни главно посредством изобразяването им върху различните типове градски монети.
Както и останалите западнопонтийски градове в периода V-I в. пр. н. е. Одесос е имал едно относително автономно съществуване, прекъснато по време на владичеството на Лизимах. Сведения за това предоставят използваните в града собствени и контрамаркирани чужди монети, главно тези на Лизимах.
Голямото икономическо издигане на Одесос започва след смъртта на Лизимах и може да се установи и чрез съпоставката между неговото монетосечене и това на останалите градове от района. По това време града отсича големи емисии златни и сребърни монети. Към средата на II в. пр. н. е. Одесос засилва връзките си с Понтийското царство. По времето на Митридат VI града е една от базите му в подготовката на военните действия срещу Рим, като по това време се отсичат редица характерни емисии тетрадрахми. След пораженията на Митридат VI започва един период на упадък на западнопонтийските градове, включително и на Одесос, което намира характерно отражение в неговото монетосечене. Този упадък се засилва след възхода на Гетското царство около средата на I в. пр. н. е., когато редица градове са разграбени и загубват своето предишно значение. По това време западнопонтийските градове загубват своя преимуществено гръцки характер и се превръщат в гръцко-тракийски селища. Особено характерен е случая с Одесос, отразен и в значителната промяна на изображенията от последните му автономни емисии монети.
Публикуваните в проучването нови типове монети, контрамарки и контрамаркирани с тях монети в монетарницата на Одесос са:
Студията се състои от четири самостоятелни, тематично обединени статии.
В първата статия е представена информация за публикуваните напоследък неизвестни до тогава типове одриски племенни и ранни владетелски монети, съхранявани в частни колекции в България. На база тяхното проучване и събраните сведения за местонамирането на голям брой ранни одриски владетелски монети от частни колекции са представени по-значителните резултати от извършените нови изследвания за ранното тракийско племенно и владетелско монетосечене.
За придобиването на по-точна представа за ранното одриско монетосечене в студията е даден каталог на публикуваните до 1999 г. ранни одриски владетелски монети. В каталога са представени известните на автора сведения за количествата монети от всеки един тип, намиращи се в обществени и частни колекции.
Във втората статия са публикувани събраните от автора сведения за малкономинални бронзови монети, вероятно отсичани в градове от района на югоизточните тракийски крайбрежия. Това са монети на опаковата страна на които е изобразен коничен съд с две дръжки, придружен от легендите KUYE, BISAN, HR/AI, SA, AD и A/D, както и възможните градски (?) или владетелски (?) монети с FI, FIL, FILH и монограм на база буквите FILH. Известните и сигурно определените от тях са тези на Кипсела и Бизанте. Посочени са доводи, че останалите принадлежат най-вероятно съответно на Хиерон Тейхос (или Хереон/Хереум ?), Салимбрия (или Сале ?, или Самотраки ?), Адирас/Атирас и Филис/Филеа. Счита се, че това осъществявано през първата половина на IV в. пр. н. е. градско монетосечене е повлияно от монетосеченето на одриските владетели от клона на династията с представители Севт I, Хебризелм, Котис I и Керсеблепт, тъй като само в техни монети на опаковата страна се поставя същото изображение на коничния съд с две дръжки, приет за династически символ в монетосеченето им. Достигнато е до извода, че в поставените под контрол тракийски територии одриските владетели са създавали опорни бази, състоящи се от тракийски селища (някои от които известни от надписите върху тракийските съдове от благороден метал), разположени в близост до тях или в тях владетелски резиденции, известни светилища (култови центрове), малки укрепени градчета (и пристанища).
В третата статия е направено кратко разглеждане на хемидрахмите на Тракийски Херсонес, като са представени доводи, че тези монети представляват конфедеративно монетосечене на градовете от полуострова. Публикувана е хемидрахма на която са дадени буквите AM/A и разположена до тях двойна брадва с дръжката надолу. Разгледани са възможностите, поради които върху тази емисия монети са поставяни необичайни за разглеждания монетен тип инициали и изображение. Представени са доводи, че най-вероятно тези монети са отсечени между 359-356 г. пр. н. е. като водеща емисия към изплащаните данъчни вноски на градовете от Тракийски Херсонес към Аматок.
В четвъртата статия са разгледани имащите през V в. пр. н. е. най-голямо разпространение в югоизточната част на Одриското царство монети от типа "глава на Горгона - вдлъбнат квадрат" и са публикувани подражателни емисии, отсичани в монетарници от вътрешността на Тракия, вероятно под контрола на одриските владетели. Изказано е предположението, че тези анепиграфни монети вероятно представлява едно конфедеративно монетосечене на градове от района на Пропонтида, с които са били изплащани част от данъчните задължения към Одриското царство.
Предстои издаването на първата и четвъртата статии на английски език.
Публикуваните в проучването нови типове монети са:
Студията се състои от дванадесет тематично обединени статии, написани между 1980-2000 години, включително с едно обединяващо ги разглеждане на историческите събития в земите на източна Тракия от края на IV до края на III в. пр. н. е. Някои от тези статии или отделни части от тях са били изнасяни като доклади, други са били предлагани и приемани за публикуване в специализирани списания, но досега нито едно от тези проучвания не е било отпечатвано.
В резултат на дългогодишно събиране на информация за попадащите в граждани и колекционери от България антични монети (включително с данни за тяхното местонамиране) и при обръщане специално внимание на тракийските подражателни анепиграфни типове бронзови монети (в повечето случаи непознати на изследователите и невземани под внимание при извършваните проучвания) е направен опит за едно по-точно определяне териториите на самостоятелните политически обединения от земите на древна Тракия през елинистическата епоха, включително и на тези от тях, за които до настоящия момент няма конкретни сведения в изворите и епиграфските паметници. Чрез издирването на информация за значителния брой подражателни анепиграфни типове бронзови монети и определяне районите в които най-често те се срещат са очертани основните територии на по-значителните тракийски племенни обединения и големи племена, обитаващи източна Тракия в разглеждания период от време.
При подреждането на тематично обединените статии от студията се е изхождало от възможно по-точно придържане към хронологичната последователност на развитието на историческите събития, на хронологията на политическата дейност на известните владетели от земите на източна Тракия, както и на анонимните засега владетели, заставали през III в.пр.н.е. начело на големите племена или племенни обединения от района. С оглед представянето на главно анепиграфното подражателно монетосечене от земите на древна Тракия през разглеждания период от време и преди всичко монетосеченето на тракийските племена от гетската общност, от племената и племенните общности заемащи територии населявани според изворите съответно от кробизите,нипсеите и скирмианите, това е направено в четири последователни статии. Разгледано е възникването на характерния за елинистическата епоха "варваризиран" стил на тракийското, главно анепиграфно монетосечене, стил имащ основите си в ранното тракийско племенно монетосечене, стил запазил се по-късно до началото на I в. от н.е. Представени са непубликувани тракийски анепиграфни подражателни монети и на база районите на тяхното местонамиране е определено от името на кого са били отсичани многобройните емисии от тези монети, в повечето случаи значително превишаващи по количества монетите на съвременните им тракийски владетели.
В студията са разгледани отново монетите на известните владетели от земите на източна Тракия като Севт III, Филемон(?)/Филетас(?), Деметриос, бронзовото монетосечене на Лизимах, отсичаните в земите на Тракия ранни типове монети на Антигон II Гонат и техните тракийски подражания, монетите на Ройгос (на неговото политическо обединение, неговите преки наследници, както и подражателното им монетосечене), монетосеченето на Адей и ставащите все по-голям брой типове монети с легендите SKOSTOKOU, за които са приведени и нови доводи, позволяващи да се предполага съществуването през III в.пр.н.е. на двама владетели с името Скосток. В отделна статия е развита по-подробно една хипотеза, свързана с бронзовите монети с легендите AGAQO, AGAQ и AGA и са представени нови доводи на кого принадлежи контрамарката "кукумявка", посттавяна главно на монети на Лизимах. В обобщаващото разглеждане на историческите събития в района на източна Тракия през III в.пр.н.е., освен представения в студията значителен брой нови типове тракийски владетелски монети и тракийски анепиграфни племенни монети е направен и кратък преглед на извършваното по това време монетосечене на келтските владетели в земите на Тракия.
Представен е каталог на различните собствени типове владетелски монети, както и на отсичаните подражателни анепиграфни типове монети на племенни обединения от земите на източна Тракия от края на IV до края на III в. пр. н. е. с отбелязване на известните на автора екземпляри от всеки отделен тип.
Публикуваните в проучването нови типове монети на вече известни владетели и в по-голямата си част неизвестни засега монети на племенни предводители от земите на източна Тракия са:
Студията "Нови приноси към проучване контрамаркирането на монети от района на западнопонтийските градове през III-I в. пр. н. е." допълва със значителен непознат до сега нумизматичен материал и с нови доводи направените основни изводи в отпечатаната през 1997 г. студия "Принос към проучване контрамаркирането на монети на западнопонтийските градове Аполония, Месамбрия и Одесос III-I в. пр. н. е." и може да се разглежда като една нейна втора част. В новата студия е разгледано подробно и контрамаркирането на монети от намиращия се в близост до западнопонтийското крайбрежие град от вътрешността на Тракия Кабиле, дало възможност да се коригират някои изводи, свързани с началото и хронологията на отсичаните бронзови монети на този град.
При обобщеното разглеждане на значителното по интензивност и обхват контрамаркиране на монети от района на югоизточна Тракия през III-I в. пр. н. е. в двете студии се потвърждава извода за съществуването на два открояващи се негови етапа.
Първия, ранен етап на контрамаркиране, започва непосредствено след унищожаването на монархията на Лизимах, като продължителността му може да се определи от втората четвърт до края на III в. пр. н. е. През първия му подетап (втората четвърт на III в. пр. н. е.) интензивно контрамаркират монети Аполония и Одесос, докато Месамбрия извършва едно ограничено контрамаркиране с указателна цел. През втория му подетап (третата четвърт на III в. пр. н. е.) интензивно контрамаркират монети Аполония и Кабиле, докато Одесос извършва едно сравнително ограничено контрамаркиране.
По реда на въвеждането им ранните контрамарки на Одесос са:
По реда на въвеждането им ранните контрамарки на Аполония са:
По реда на въвеждането им ранните контрамарки на Месамбрия са:
По реда на въвеждането им ранните контрамарки на Кабиле са:
Втория, късен етап на контрамаркиране, започва с нова рязка промяна на политическите и икономическите условия, свързани с проникването и настаняването първоначално на Понтийското царство, а след това и на Рим в тези територии, като продължителността му може да се определи от втората четвърт до края на I в. пр. н. е., а в отделни случаи и в началото на I в. През този етап първоначално наместниците на понтийския владетел Митридат VI контрамаркират с указателна цел определени емисии монети на западнопонтийските градове, а след това от разглежданите градове Аполония и Месамбрия извършват съвместно с разположените на север западнопонтийски градове едно значително контрамаркиране главно на собствени типове монети.
По реда на въвеждането им разглежданите късни контрамарки от района на западнопонтийското крайбрежие са както следва.
Контрамарка на наместниците на понтийския владетел
Контрамарка на наместниците на понтийския владетел "звезда" поставяна на голямономинални бронзови монети от различни типове на западнопонтийски градове.
Контрамарки на Месамбрия:
Контрамарки на Аполония:
Направените изводи при разглеждане контрамаркирането на монети на Аполония, Месамбрия, Одесос и Кабиле, допълнени със сведения за монетосеченето, контрамаркирането и препечатването на монети от района на югоизточна Тракия през III-I в. пр. н. е. са дадени в обобщаващата статия "Контрамаркирането на монети в района на западнопонтийските градове през III-I в. пр. н. е.", отпечатана в студията на български и английски езици. В студията е представен и подробен каталог на различните типове контрамарки и контрамаркираните с тях собствени и чужди монети на разглежданите градове.
Предлаганото проучване има за цел да представи в превод на английски език първата част на отпечатаната през 1998 г. студия "Племена и владетели от земите на Одриското царство и граничните му югозападни територии от края на VI до средата на IV в. пр. н. е. Приноси към проучване монетосеченето и историята на древна Тракия" и се състои от самостоятелни тематично обединени статии. С оглед избягване препращането към издадените на български език цитирани проучвания, в началото на студията е дадена една вече отпечатана на английски език обзорна статия в която те са разгледани накратко (виж Информация за публикуваните между 1994-1999 г. неизвестни типове ранни тракийски монети от частни колекции и резултати от извършвани напоследък проучвания на база ранни тракийски племенни и владетелски монети главно от частни колекции, изнесена на конгреса по Тракология през 2000 г. в София). За получаване на една по-точна представа за ранното тракийско племенно монетосечене и ранното одриско владетелско монетосечене е добавен сравнително подробен каталог на ранните тракийски племенни монети и пълен каталог на публикуваните до 2003 г. ранни одриски владетелски монети. В каталога са представени и известните на автора сведения за количествата владетелски монети от всеки един тип, намиращи се в обществени и частни колекции (виж Каталог на ранните тракийски племенни монети от VI-V в. пр. н. е., на анепиграфни типове монети отсичани на територията на ранното Одриско царство и ранните одриски владетелски монети от VI - IV в. пр. н. е.).
Студията съдържа 6 тематично обединени статии.
За облекчаване хода на проучванията, осъществявани в отделните статии, в началото са разгледани характерните особености на основните изображения, допълнителните символи и комбинации от изображения и необичайни за дотогавашното монетосечене надписи от тракийските монети и на основание на достигнатите изводи е направен опит да се представят по-точно ранните тракийски приноси в античното монетосечене. Като принос в античното монетосечене е отбелязвано въвеждането за първи път в монетосеченето на нови необичайни номинали монети, нови изображения от лицевата и опаковата страна, нови символи, нови надписи и нови комбинации от изображения и надписи, които като идеи по-нататък се възприемат и доразвиват в отсичаните по-късно в античния свят монети. Изясняването на особеностите и приносите на ранното тракийско племенно и владетелско монетосечене дава възможност да се тълкуват по-точно редица изображения, символи, надписи и комбинации от изображения и надписи от тракийските монети и позволява да се допълват с достоверна информация оскъдните сведения от изворите и епиграфските паметници (виж Тракийски приноси в ранното племенно и владетелско монетосечене).
Поради невъзможност за непосредствено запознаване с някои проучвания и използването им посредством цитирания и коментарии в други достъпни изследвания, поради неправилна преоценка на отделни резултати от извършени досега проучвания, поради наличие на непознати на автора публикации или чрез привличане на допълнителни сведения и археологически материали може да се установи, че някои от така определените ранни тракийски приноси в античното монетосечене не са били осъществени най-напред в земите на Тракия, а в близък, по-ранен период от време в други райони на античния свят. Въпреки това, поради несъмнения тракийски приоритет на повечето от тях и поради най-малко бързото възприемане на новите идеи от развиващото се антично монетосечене, очакваме този раздел от проучването да спомогне за обръщане на полагащото се по-голямо внимание на информацията, която по принцип може да се извлече от тракийското монетосечене и местонамирането на тракийските монети, като допринасянето за приемането на един такъв извод и от скептично настроените изследователи е една от целите на това проучване.
Съществено място сред проучванията в тази студия е отредено на най-масово
отсичаните тракийски племенни монети, тези от типа "силен и нимфа". (Доводи,
че са тракийски племенни монети, че са отсичани в най-големи количества, както
и информация за районите на местонамирането им в Принос към проучване племенното
монетосечене от района на южна Тракия от края на VI до края на V в. пр. н. е.
(с допълнение от 2003 година)). Оказва се, че най-големи количества от тях се
намират в земите от териториите влизащи в състава на Одриското царство още от
времето на първите му владетели, като част от тези племенни монети продължават
да се отсичат паралелно с най-ранните одриски владетелски монети. В същите тези
земи по времето на първите одриски владетели се отсичат и неизвестните доскоро
бронзови монети от типа "силен и нимфа" (виж Ранни племенни бронзови монети
от голям номинал от Тракия (с допълнение от 2003 година)). В така очертаната
с находки на монети от типа "силен и нимфа" и монети на ранните одриски владетели
територия на Одриското царство, в развалините на тракийски жилища се намират
и редица характерни, несрещащи се в други райони култови фигури, неслучайно
свързани чрез изображенията си с ранните одриски владетелски монети (виж Еднакви
символи от земите по горните и средните течения на реките Марица и Тунджа в
култови предмети, владетелски регалии и употребяваните от местните жители одриски
владетелски монети от средата на V до средата на IV в. пр. н. е.). Съществуването
на значителното по количество и разнообразие на номинали анепиграфно тракийско
племенно монетосечене от типа "силен и нимфа" на територии, попадащи от най-ранни
времена в земите на Одриското царство, влиза в противоречие с наложилото се
досега мнение, че не са били отсичани одриски племенни монети, както и че монетите
от типа "силен и нимфа" са отсичани от Тасос или от обитаващите Родопите независими
племена, след като точно в тези райони на Тракия те не се намират. С оглед по-пълното
изясняване на поставените в проучването въпроси е извършено кратко критично
разглеждане на ранното Тасоско монетосечене и са посочени редица нови виждания
за отсичаните от Тасос от края на VI до средата на V в. пр. н. е. автономни
монети (за въпросите, свързани с ранното монетосечене на Тасос виж Принос към
проучване племенното монетосечене от района на южна Тракия от края на VI до
края на V в. пр. н. е. (с допълнение от 2003 година)).
Дългогодишното събиране на информация за местонамирането на попадащите в граждани
и колекционери от България антични монети показват, че докато в земите по горните
и средните течения на реките Марица и Тунджа доминират тракийските монети от
типа "силен и нимфа", в района на югоизточна Тракия най-често са били употребявали
ранните сребърни монети от типа "глава на Горгона - вдлъбнат квадрат, съставен
от малки квадратчета, оформящи кръст", монети отдавани от някои изследователи
с известни съмнения за принадлежащи към монетосеченето на Парион. Голяма част
от тях са били отсичани върху ядра с неправилна форма и занижен грамаж, като
съществуват емисии в които изображенията са предавани в характерен за тракийските
подражателни монети "варваризиран" стил. Явния тракийски произход на тези монети,
големите им количества и районите на тяхното местонамиране дават основания да
се предполага, че в земите на Одриското царство попадащи под контрола на старшия
клон на династията с представители Спарадок, Севт I, Хебризелм, Котис I и Керсеблепт,
като основни чужди сребърни монети за местните пазари са били използвани именно
монети от този тип (виж Отсичани ли са анепиграфни монети от типа "глава на
Горгона - вдлъбнат квадрат, съставен от малки квадратчета, оформящи кръст" на
територията на Одриското царство между средата на V и началото на IV в. пр.
н. е.? (с допълнения от 2003 година)).
Извършеното в тази студия разглеждане на монетосеченето и монетната циркулация в разположените на юг земи на Тракия показва, че монетите от типа "силен и нимфа" са били отсичани и използвани главно в изходните одриски племенни територии, разположени по горните и средните течения на реките Марица и Тунджа. Със създаването на Одриското царство неговите владетели преустановяват отсичането на всички типове тракийски племенни монети с изключение тези от типа "силен и нимфа". Вероятно необходимостта от налагането на водещата роля на одрисите над останалите тракийски племена е основната причина да не се прекратява дотогавашното одриско племенно монетосечене и то да продължи най-малко до началото на IV в. пр. н. е. Възможно е ранните одриски владетели да са целяли превръщането на този монетен тип в основни тракийски анепиграфни монети. Отделни емисии монети "силен и нимфа" са били отсичани и от градове от южното тракийско крайбрежие, тъй като вероятно главно с такъв тип монети одрисите са изисквали да им бъдат изплащани ежегодните данъчни вноски от тези градове.
С поставянето под контрола на Одриското царство на тракийските племена от югоизточна Тракия резидиращите в тези земи одриски владетели от старшия клон вероятно са изисквали изплащаните данъчни вноски от градовете на Пропонтида да бъдат главно в еднотипни монети и като такива са избрали типа "глава на Горгона - вдлъбнат квадрат, съставен от малки квадратчета, оформящи кръст". Този монетен тип е бил основно използван до около средата на IV в. пр. н. е., като в тракийски монетарници са били отсичани редица емисии подобни тракийски монети, понякога различаващи се по своя характерен тракийски стил. Бъдещите проучвания ще покажат дали тези анепиграфни монети не представляват в същност едно анепиграфно тракийско монетосечене от района на югоизточна Тракия.
Илюстрираните и основно коментираните в проучването нови и публикувани през последните години типове монети от автора са:
Проучванията представени в книгата "Нови приноси към проучване монетосеченето и историята на ранното Одриско царство в земите на древна Тракия" са продължение на проучванията, свързани с монетосеченето и историята на ранното Одриско царство, публикувани през 1994 г. в книгата "Одриското царство от края на V до средата на IV в.пр.н.е. Приноси към проучване монетосеченето и историята му". В този смисъл книгата се явява продължение на едни дългогодишни изследвания, свързани с първото голямо тракийско царство в земите на древна Тракия и може да се разглежда като втора част на отпечатаната през 1994 г. студия.
Проучването се състои от единадесет самостоятелни, тематично обединени статии, в които е представен главно непубликуван досега нумизматичен материал от частни колекции в България, като при неговото описание и коментиране са представени нови доводи в подкрепа на извършваните в последните години проучвания, свързани с ранното тракийско монетосечене. Дадена е информация за съществуването на още четири типа ранни одриски владетелски монети и значителен брой подварианти на известни вече типове одриски владетелски монети, на които допълнителните символи и допълнителните надписи предоставят информация, свързана с неотразени в историческите извори сведения. Публикувани са и два неизвестни като типове монети, за които са представени доводи за вероятното им отсичане в зените на ранното Одриско царство. Подробно е разгледано контрамаркирането на монети на одриския владетел Хебризелм, като се установява, че с тези първи случаи на контрамаркиране на владетелски монети в земите на древна Тракия се е давала една допълнителна информация какво представляват въвежданите нови изображения в монетосеченето на владетелите. Публикувани са нови тракийски подражания на известни типове ранни одриски владетелски монети, подкрепящи тезата за отсичането на голяма част от ранните одриски владетелски монети в монетарници от вътрешността на тракийските земи, намиращи се под контрола на владетелите Одриското царство.
Поради незапознатостта на повечето от изследователите на ранното Одриско царство с възможностите, които предоставят сведенията от нумизматично естество за изясняване на неотразени в изворите и епиграфския материал исторически събития, в началото е дадено едно кратко въвеждане в проблемите. Това има за цел да допринесе за по-лесното разбиране на представяните нови виждания, както и основанията за използване на подобни подходи в бъдещите изследвания.
В проучването е дадена информация за известните на автора количества ранни одриски владетелски монети, основната част от която представляват намиращите се в граждани и колекционери от България екземпляри, като е предоставена издирената информация за районите в които са били намерени или се предполага, че са били намерени тези монети. Дадените сведения представят сравнително подробно картината на намираните в повръхностния (около 20-30 сантиметра) почвен слой монети на ранните одриски владетели през последните стотина години, информация която без тези публикации нямаше да станат известни на настоящите и бъдещите изследователи на миналото на древна Тракия. Установената значителна монетна продукция на владетелите на ранното Одриско царство потвърждава направените през 1994 г. изводи за въвеждането на собствените одриски владетелски монети като основно средство за извършваната дребна търговия във вътрежността на тракийските земи.
С оглед облекчаване разглеждането и създаването на по-точна представа за ранното монетосечене от земите на древна Тракия е приложен сравнително подробен каталог на ранните тракийски племенни монети и пълен каталог на публикуваните до 2004 г. ранни одриски владетелски монети, включващ описанието и фотосите на 125 различни типа тракийски монети.
В проучването представени и редица други нови доводи в подкрепа на направените през 1994 г. изводи, свързани с монетосеченето и историята на ранното Одриско царство.
Илюстрираните и основно коментираните в проучването нови и публикувани през последните години типове монети от автора са:
