Проекти

"Потребителско обучение за всеки" - изграждане на система за потребителско обучение

Новата европейска Директива 178/2002, която влезе в сила на 21 февруари 2002 г., за първи път формулира в законодателството за храните на Европейския съюз, принципа за превантивност. Тя въведе принципни изисквания към храните и храненето въобще, а в частност и към тяхната безопасност.

Какво представляват генно изменените храни?

Генетично изменени са храните, в състава на които влизат генно изменени организми.

Могат ли да бъдат разграничени генно изменените храни от не-генно изменените?

На външен вид генетично изменените храни не могат да бъдат разграничени от останалите. Разграничаването им може да стане само с помощта на скъпо струващи биохимични тестове, което е сериозна причина, за въвеждане на задължителното обозначаване на етикетите на генно изменените храни, а защо не и отделянето им на специализирани щандове, каквато е практиката в други страни.

В България информацията за генетично изменените храни е крайно недостатъчна. В страната няма система от нормативни актове и инфраструктура за наблюдение и контрол на генно изменените храни, така че да се гарантира:

1. Сигурност
2. Свобода на избора, чрез подходяща информация за потребителите
3. Устойчиво развитие на научния прогрес в земеделието.
4. Ефективен контрол върху продуктите, предлагани на пазара.

Като потребител всеки един гражданин има право на свобода при избора на храните. Проучването извършено през 2000 год. от Националния център за изследване на общественото мнение, към Народното Събрание на Република България показа, че 98% от българските потребители желаят налагането на строг контрол върху генетично изменените видове, а 68% от тях желаят продукти съдържащи генетично изменени съставки, да бъдат продавани в специализирани за това магазини или на специални щандове и да бъдат представяни с характерна, индикираща ги опаковка или етикет.
В момента задължителното етикетиране на генно изменена соя и царевица или продукти съдържащи техни съставки, в България, на практика не функционира, въпреки, че в Наредбата за етикетиране и представяне на храните има такова изискване. До сега на пазара не могат да се намерят етикетирани генетично изменени храни, но е много вероятно да се предлагат, тъй като през последните четири години в България са засаждани хиляди декара с генно изменена царевица и продукцията е оставала в страната.

В страните от Европейския съюз ежегодно се проверяват от 50 до 100 продукта за наличие на генно изменени съставки, у нас - такива тестове не се правят.
Защо трябва да се етикетират генно изменените храни?
Изследването на гени в лабораторни условия може да ни даде представа за тяхното поведение само при тези специфични условия. Все още много малко се знае за това какво гените биха могли да "отключат" или "подтиснат", в зависимост от това, къде са разположени в организма приемник (растение или животно).

Докато не открием отговорите на всички въпроси за пренасянето на гените от организма - донор в организма - приемник, генното инженерство не трябва да излиза от рамките на лабораториите.

Имайки предвид всички неблагоприятни за здравето, ефекти от употребата на генно модифицирани храни, са необходими дългосрочни наблюдения и научни изследвания, за доказване на тяхната безвредност и евентуалното им допускане за употреба от хора и животни.
Какво трябва да знаят производителите?

Веднъж разпространени в околната среда генно изменените организми остават там за винаги. Генното инженерство при производството на храните и растенията представлява голяма заплаха за екосистемите и био-разнообразието, включвайки рискове от заболявания, създаване на "супер плевели", генно замърсяване, опрашване чрез прекръстосване с терминаторен тип генно инженерни растения, принуждавайки селските стопани да развиват химически интензивно земеделие.

Вятърът, дъждовете, птиците и инсектите пренасят полени от генно изменени растения към съседните площи, засети с не генно изменени растения, като ги замърсяват.
Много често "органичното" или още известно като "биологично земеделие" (един вид от екологично земеделие) се обърква с биотехнологично земеделие, което именно прилага генно изменените култури. Всъщност, биологичното земеделие е несъвместимо и е антипод на биотехнологичното земеделие.

Биологичните стопанства не ползват химически и изкуствено създадени пестициди, хербициди, синтетични торове, отходни води, генно изменени организми, антибиотици или изкуствени лъчения при производството на растения и отглеждането на животни.